Квартали на София

Информация (по-долу) има само за кварталите, обозначени във син цвят.

Един от най-важни въпроси, с които следва да се запитате преди да закупите новото си жилище, е да разберете какви са вашите нужди и желания за квартала. Тук е представена кратка информация, която ще ви помогне да се ориентирате за местонахождението и някои характеристики на Софийските квартали.

Въпреки сравнително високите си цени към момента според експертите най-много ще поскъпват имотите в централните части на града – това са районът на Докторския паметник, южната част на центъра, Иван Вазов, Изток, Изгрев. Обяснението е, че предлагането в тази част на София ще става все по-ограничено, защото това са сравнително малки като площ зони, в които няма възможност за строителство и ново предлагане. В други квартали все още продължава да се строи усилено и в някои техни части има вече признаци за презастрояване, поради което купувачите вече не ги разпознават като предпочитани и елитни. Становищата на експертите за недооценените от пазара квартали се разминават. Сред най-често посочваните фаворити са Хаджи Димитър и Сердика, защото към момента цените на апартаментите там са сравнително по-ниски от повечето столични квартали и същевременно липсват свободни терени за осъществяване на нови жилищни проекти, а в същото време зоните са близо до центъра и имат бърз транспортен достъп до него. Пак заради близостта до центъра и многото търговски комплекси в района на Централна гара изглежда изгодно да се инвестира и в имот в квартал Орландовци. Това разбира се са мнения на различни експерти от сектора, но дали те усещат вярно пулса на пазара? Вероятно за доста изводи са прави. И дори на места да не сте съгласни с тях, факт е, че преди да инвестирате в жилище, малко повече мнения не вредят.

Данните показват, че има силен инвеститорски интерес и активно строителството на жилища в софийските райони Витоша и Кръстова вада, в които има много свободни пространства, предвидени за застрояване и са с добри транспортни връзки с Околовръстния път, Симеоновско шосе, бул. Черни Връх и ул. Тодор Каблешков, която в момента се разширява, а през нея се прави връзка с бул. България. Сравнително близо до планината са, а околният жилищен фонд е нов, което придава по-съвременен облик и е привлекателно за инвеститори и клиенти. Частният инвеститорски интерес със сигурност е изпреварил възможността на общината да развие инфраструктурата. На много места не е приложена уличната регулация и в момента тепърва текат процедури за прилагане на регулацията или отчуждаване на терени. От общината проектират транспортна връзка между булевардите Симеоновско шосе и Черни връх, с което ще се улесни и достъпът до метростанция Витоша. Планират се и още изходи на квартала, като целта е да се отворят повече връзки с бул. Симеоновско шосе.

От друга страна, третата линия на метрото очаквано насочи интереса към квартал Овча купел, а близостта на Дружба до една от бъдещите зони за небостъргачи, както и предстоящото приемане на подробния устройствен план за района откриват нов потенциал за строителство.

Банишора

Банишора е квартал в северозападната част на града и до него са разположени Централната гара и Централната автогара. Той е стар работнически квартал и жилищните сгради в него са блоковете, като строителството е монолитно, ЕПК и панелно. Кварталът има доста благоприятно местоположение до центъра и важни транспортни артерии преминават през него на север и юг, като очертават границите му: бул. Сливница на юг и бул. Мария Луиза към квартал Надежда. На територията на квартала е разположено и депо Надежда на тролейбусния транспорт в София. Обслужва се от втория метродиаметър, осем трамвайни, четири тролейбусни и петнадесет автобусни линии. На неговата територия има четири болници, няколко ДКЦ и тук е Централния софийски затвор.

Белите брези

Белите брези е разположен в югозападната част на София. Кварталът е с триъгълна форма и е между два големи булеварда – България и Гоце Делчев, и улица Кюстендил, която минава по протежението на река Боянска. Тук преобладава своеобразна смесица от старо и  ново строителство – старото включва еднофамилни къщи и ЕПК, построени през 80-те години, намиращи се в южната част на квартала, в близост до бул. България и бул. Гоце Делчев, а новото строителство е по ул. Нишава, ул. Хайдушка гора, ул. Лерин, ул. Смърч. Районът има добре развита пътна инфраструктура, а транспортните връзки включват автобусни, тролейбусни и трамвайни линии, които осигуряват бърза връзка с центъра и с други райони на столицата. Кварталът ще се обслужва и от бъдещия трети лъч на метрото с метростанция на площад Ручей. Съседни квартали са Стрелбище, Красно село и Хиподрума.

Бенковски

Бенковски е квартал, разположен в северните покрайнини на града. Образуван е през 1954 г. при обединението на селата Биримирци и Обрадовци, на 5 км северно от центъра на София. Граничи на изток със селата Чепинци и Негован, на запад с Илиянци и Надежда, на север със село Кубратово и на юг с Орландовци и Малашевци. Кварталът е малък и се състои предимно от еднофамилни къщи и няколко панелни блока, строени след  70-те години на миналия век. В северния край кварталът минава северната тангента на София, а през него – булевард Лазар Михайлов, по който е маршрутът на всички превозни средства, както за квартала така и за селата след него.

Борово

Борово е разположен е в югозападната част на столицата, в подножието на Витоша планина и квартал Бояна. Намира се между бул. България, ул. Тодор Каблешков, ул. Ген. Стефан Тошев, ул. Дойран и бул. Гоце Делчев и граничи с кварталите Бели брези и Красно село. В началото на 60-те години на ХХ в. започва строителство на първите тухлени и панелни блокове в квартала. Борово е един от най-старите и предпочитани за живеене южни квартали на София. Кварталът е с изградена инфраструктура, съхранената зеленина и чист въздух. Чрез бул. България е осигурен комуникативен и бърз достъпен до центъра, а транспортното обслужване се осъществява с трамвай, две тролейбусни и пет автобусни линии.

Бояна

Бояна се намира се на 7 km южно от центъра на града, над Софийското поле. В Бояна е била извънградската резиденция на севастократор Калоян, част от която е била самата Боянска църква – най-голямата културна и духовна ценност не само за Бояна, но и за всички българи. В райна са живеели аристократи на Втората българска държава. Бояна губи статута си на село през 1961 година, въпреки че е присъединена през 1938 г. към Голямата градска община на София. Сега застрояването на района е предимно с нови, луксозни еднофамилни къщи с отлично оформени дворове. Някои от новите жилищни сгради са оформени в комплекси от затворен тип с контролиран достъп, 24-часова охрана и видеонаблюдение. Цените на земята тук трайно се покачват, а това определя тенденциите за изключително качествено и луксозно строителство, предназначено за по-заможни клиенти. По булевард България има бърза връзка от Бояна до центъра на столицата. Тук се намира правителствената резиденция, в която живеят президентът, вицепрезидентът и председателят на Народното събрание. В землището на Бояна се намира Националният исторически музей, който се помещава в бившия дом №1 на правителствената резиденция. Наред с описаните забележителности кварталът определено има какво да предложи и то не само ливади, ами цели гори и чудесни кътчета, подходящи за релакс, както през зимата така и през лятото. Не случайно той е един от най–престижните крайградски южни райони на София и е предпочитано място за живеене на чужденци и хора с висок социален статус. Наред с всички предимства и недостатъци, които предлага животът в отдалечен квартал – зимата трае девет месеца, а ако се окаже и снежна, предизвикателствата няма да са едно и две, но пък любовта към планината често надделява и хората, живеещи тук виждат само красотите, зеленината, птичките наоколо и чистия въздух; останалото се преодолява.

Бъкстон

Бъкстон е един от кварталите на София, вече обединен с Павлово. Намира на юг от Красно село. Прилежащ е на една от големите пътни артерии в София, бул. Цар Борис III, а името му идва от фамилията на братя Бъкстон, британски общественици, защитавали българската кауза по време на Първата световна война. Основната пътна връзка на квартала е булевард Братя Бъкстон. Тук по време на Втората световна война са построени еднотипни двуетажни къщи за германските офицери, както и сграда, в която се помещавал щабът на германската армия в България (днес е училище). Инфраструктурата на квартала е добре изградена и съобразена с нуждите на жителите. За района е характерно панелното строителство от края на 60-те години и ЕПК от 80-те години. В последните години започна и ново строителство, което с архитектурата си допринася за модерния и съвременен облик на квартала, а между-блоковото пространство е чисто и добре поддържано. Има много детски площадки, градинки и места за отдих. Районът е предпочитано място за живеене и има голям потенциал за инвестиция с цел отдаване под наем. Бъкстон разполага с добра транспортна инфраструктура, включваща 3 трамвайни, 2 тролейбусни и 5 автобусни линии.

Витоша

Витоша е бивша вилна зона край София, а понастоящем жилищен квартал, разположен между местността Юзината в близост до Околовръстния път и подножието на планината Витоша на юг, Столичния зоопарк, Ловния парк и квартал Дианабад на север, бул. Никола Габровски на изток и квартал Кръстова вада на запад. Между него и Студентски град са разположени резиденции на Дипломатическия корпус. С разрастването на столицата границите на квартал Витоша също се изменят и понастоящем той обхваща също така и зоната между булевард Г. М. Димитров и Студентски Град. Първоначално е застроен с вили през 60-те години, а през 80-те и 90-те привлекателността му за живеене нараства и са построени първите високи кооперации и блокове. В началото на XXI век започва интензивно застрояване с 4-5-6 етажни сгради и няколко еднофамилни къщи, в които преобладават апартаментите с големи квадратури. Съществуват и комплекси от затворен тип. Инфраструктурата на квартала е повлияна от първоначалното предназначения като вилна зона и основна транспортна артерия е бул.Симеоновско шосе. Покрай Зоопарка има връзка с квартал Хладилника, но лошата поддръжка на пътната настилка поради множеството строежи, бетонов възел и склад, както и липсата на тротоари за пешеходци, значително намалява пропускателната способност. При квартал Витоша недостатъци са липсата на идея за оформяне и развитие на жилищната зона -няма детски и юношески зони за игри, спорт, обучение и развлечения. Има и сериозен дефицит на социална среда за млади семейства с деца, въпреки, че жилищните площи и размерите на помещенията в повечето сгради са ориентирани именно към тази социална група. Тези проблеми често се игнорират от хората търсещи близост с планината, привлечени и от околния нов жилищен фонд, придаващ по-съвременен облик на квартала.

Гевгелийски квартал

Гевгелийски е малък квартал, разположен в северозападната част на града и е основан след Първата световна война от българи бежанци от южномакедонския град Гевгели. Железопътна линия отделя квартала от Западния парк, булевард Вардар и друга железопътна линия го отделят от квартал Света Троица, а булевард Царица Йоанна от квартал Западен парк. Строителството в Гевгелийския квартал е предимно панелно, реализирано от края на 60-те до края на 80-те години на 20 век, като има няколко блока ЕПК, малки тухлени блокчета от 60-те години, както и нови жилищни сгради. В квартала няма училища и детски градини. Основната транспортна артерия е булевард Царица Йоанна, през който минава автобуса, обслужващ квартала. В края на квартала минава линия от първия метродиаметър с обслужваща метростанция Вардар.

Гео Милев

Кварталът носи името на известния българския поет и публицист Гео Милев. Намира се на около 3 километра от центъра, с който е свързан чрез бул. Цариградско шосе, както и с бул. Шипченски проход, който се влива в ул. Цар Иван Асен. Граничи с кварталите Редута, Слатина, Изток, Яворов, Подуяне. Гео Милев граничи с бул. Ситняково на запад, с улици Коста Лулчев и Христо Чернопеев на изток, с парк Гео Милев на север и с бул. Цариградско шосе на юг. Застроен е предимно с тухлени сгради, но има и много ново строителство. В квартала се намират сградата на Министерство на външните работи, зала Универсиада, парк Гео Милев, пазар Ситняково няколко посолства. Също така, на територията му съществуват множество ресторанти, кафенета, пицарии, барове, хотели, сладкарници и зелени площи. Градският транспортът тук е представен от една трамвайна, четири тролейбусни и много автобусни линии. Гео Милев започва да се застроява през 30-те години на 20-ти век и днес е един от най-бързо развиващите се съвременни софийски квартали. Цените на имотите и наемите тук основателно са едни от високите в София.

Гоце Делчев 

Гоце Делчев е южен квартал, кръстен на българския национален герой Гоце Делчев той обединява бившите квартали – Емил Марков и Мотописта. Кварталът граничи с булевардите България и Гоце Делчев и с кварталите Стрелбище и Борово. Гоце Делчев е добре устроен квартал с детски заведения, две училища, поликлиника, търговски заведения и е известен на времето с построяването на мотописта Витоша, която от 2006 г. е полуразрушена частна собственост. Между нея и спортна зала Триадица са застроени предимно нови сгради, което придава на квартала модерен облик. В Гоце Делчев, както и кварталите, с които граничи, преобладава смесица от ново и старо строителство – първите панелни и тухлени  блокове са построени в края на 60-те год; малко по късно започва изграждането и на ЕПК, а след 1990 година, кварталът става изключително привлекателен за строителни фирми и инвеститори. Изградени са много нови сгради, които осъвременяват облика му и са разположени основно по ул. Деян Белишки, ул. Силиврия, ул. Костенски водопад и ул. Славовица. Автобусен и тролейбусен транспорт свързва Гоце Делчев с центъра и околните квартали

Дианабад

Квартал Дианабад се намира на югоизток от центъра на столицата. На север от него се намира Изгрев, а на изток бул. Драган Цанков, който го разделя от Изток и Мусагеница. На юг от Дианабад е разположен Студентски град. На запад е Ловния парк. В комплекса има много зеленина, което се дължи на факта, че застрояването е било правено преди повече от 30 години. Старото име на квартала е Червена звезда. През лятото център на разхлаждане е откритият басейн Диана, който е част от едноименния спортен комплекс, включващ хотел и тенис кортове. Разнообразието от сгради в квартала е голямо – в южната част преобладават панелните жилищни сгради. Освен тях в комплекса има и няколко високи сгради ЕПК и малки 5-етажни тухлени блокчета с по един вход. Транспортното обслужване е от няколко автобусни линии.

Драгалевци

Този квартал се намира в подножието на Витоша планина, но за разлика от Бояна не е толкова усоен и през лятото там е доста по-приятно – хем хладно, хем слънчево. Драгалевци има славата на един от най-престижните и скъпи квартали на София и си е чиста привилегия да живееш там, стига разбира се да си готов да направиш компромиса да нямаш канализация. Близостта му до центъра на града (7 км) и планината, отличната панорама и комуникации го правят изключително атрактивен за живеене, предпочитан от бизнес-елита и хората с висок социален статус. Основната транспортна връзка на квартала с центъра на града е бул.Черни Връх. Двуседалкова въжена линия свързва квартала със ски–пистите на Витоша.

Дружба

През 1947 година за нуждите на работниците от предприятията в промишлената зона край гара Искър започват да се изграждат жилищни блокове, което полага началото на бъдещия жилищен комплекс Дружба. Кварталът е разделен на 2 района: Дружба 1 – по-стар, където са повечето обществени учреждения, районният пазар и паркът Езеро, което е най-голямото езеро в жилищната част на София, и Дружба 2 – по-нов, който е с повече възможности за разрастване. Има и промишлени зони, повечето разположени на север и изток предимно около гара Искър. По-старото строителство в квартала е предимно панелно и ЕПК, но в близост до Цариградското шосе се застроява с блокове от нов тип, като най-голямата група нови блокове е разположена в Цариградски комплекс. Транспортна инфраструктура на квартала е добре изградена – с бул. Цариградско шосе има 3 пътни връзки: чрез бул. Христофор Колумб, чрез бул. Копенхаген и ул. Димитър Пешев. Натовареното движение към и от летището е облекчено чрез автомобилна естакада, преминаваща над Дружба 1 по бул. Брюксел. В транспортно отношение кварталът се обслужва от 6 автобусни, 2 трамвайни и 2 тролейбусни линии. На територията на квартала има две метростанции от втория лъч на метрото – Дружба и Искърско шосе. В квартала има много магазини, включително от големите търговски вериги, както и девет училища и девет детски градини.

Дървеница

Дървеница е малък квартал, разположен югоизточно от центъра на София, като до 1961 година е бил село, след което е присъединено към столицата като квартал. Близостта на Дървеница до Студентски град и много от висшите учебни заведения го прави особено привлекателен за живеене от студенти и млади семейства. На юг Дървеница граничи с Малинова долина, като ги разделя бул. Андрей Ляпчев; на изток граничи с Младост-1, на север с Мусагеница, като между двата квартала се намират много научноизследователски институти. В квартала има голямо разнообразие на различни видове сгради – някои от тухлените са строени през 50-те години и са съсредоточени главно по протежение на бул. Св. Климент Охридски. Друга част са панелни, строени в периода от началото на 70-те до средата на 90-те години, а за разлика от други комплекси в Дървеница блоковете тип ЕПК са много малко. Кварталът се обслужва от седем автобусни линии.

Западен парк

Западен парк носи своето наименование от простиращия се в непосредствена близост парк със същото име. Това, както и зелените площи в самия жилищен квартал, го правят един от най-зелените райони в София. През квартала преминават булевардите Александър Стамболийски, Вардар и Царица Йоана, които заедно с първия метродиаметър на столичното метро, осигуряват най-бързата и най-сигурна връзка на квартала с центъра и останалите части на града. В квартала има много тухлени кооперации на четири етажа, повечето от които с дворове. Този тип кооперации са строени в началото на 1960-те години и са в добро състояние и с поддържани входове. Панелните блокове не са много, строени са през 1970-те години и има само няколко блока ЕПК. Освен с метрото, кварталът се обслужва транспортно от две трамвайни и три автобусни линии. Граничи с кварталите Гевгелийски, Илинден, Разсадника и Красна поляна.

Захарна фабрика

Захарна фабрика се намира северозападно от центъра между бул. Европа и ул. Кукуш. На север, изток и юг от квартала се простират промишлени зони, в които обаче повечето предприятия не работят. Името Захарна фабрика несъмнено звучи сладко и всъщност идва от факта, че през 1898 белгийски концесионери строят захарна фабрика в района. 50 години по-късно в квартала се построяват 350 апартамента с цел работниците да могат да живеят в близост до работното си място. Днес фабриката вече не е действащо предприятие, а полуразрушен архитектурен паметник. По-новите сгради се намират по протежение на ул. Кукуш, в близост до кръстовището на същата улица с бул. Сливница и в северния край на квартала До квартала можете да достигнете с 10 автобусни, 2 тролейбусни и една трамвайна линия.

Иван Вазов

Иван Вазов е квартал, непосредствено граничещ с центъра и бул. България на север, с бул. Петко Тодоров на запад и със Стрелбището и Иван Вазов, а на юг и изток граничи с Южния парк – един от големите и любими паркове на софиянци. Тук се намира и едноименният пазар Иван Вазов. Това е и най-престижният южен квартал в близост до центъра на София, но същевременно далеч от неговия шум! Често е наричан зелената перла на София, защото погледнат на картата, от всички страни е обграден с паркове, ако се добавят и парка на Медицинска академия през бул. България и парка на стадион Раковски. Разнообразие на типове строителство е една от най-характерните му черти – има еднофамилни къщи с китни дворове, солидни монолитни блокове от 4 до 6 етажа, 8-етажни панели, 10-етажни тухлени блокове и по-високи ЕПК. В квартала се намират и спортните комплекси Раковски и Спартак.  Базата на последния включва – три басейна, 2 фитнес зали, стрелбищен комплекс, тенис корт, зали за каланетика, аеробика, бойни изкуства, сауни, масажни салони, ресторанти и кафенета. Транспортно кварталът се обслужва от една трамвайна и три автобусни линии. След Оборище това е най-скъпият в имотно отношение жилищен квартал на София.

Изгрев

Изгрев граничи с квартал Дианабад и квартал Изток, както и с Борисовата градина. От квартал Изток го отделя бул. Драган Цанков. Кварталът е наричан от някои хора номенклатурен, тъй като в него в края на 1970-те са построени блокове на художници, писатели, дейци от радиото и телевизията. Кварталът е тих и спокоен, а във вътрешността му има много зеленина. Въздухът е чист, транспортните комуникации са много добри. В квартала има много къщи, което му придава неповторимата атмосфера; част от жилищните блокове са 20-етажни тип ЕПК , а тухлените кооперации са по-малко. В квартала се намират няколко посолства. Транспортното обслужване се осъществява от метрото; липсва магазинна мрежа с изключение на един супермаркет.

Изток

Квартал Изток предлага чудесен баланс между близост до центъра и спокойствие. В него има много растителност, тихи улички, площадки и места за отдих. През квартала преминават два главни булеварда – Драган Цанков и Цариградско шосе, които осигуряват бърза комуникация с центъра и други квартали на града. На североизток граничи с Гео Милев, на югоизток с Мусагеница на югозапад с Дианабад и Изгрев. На северозапад се намира източният край на Борисовата градина. В квартала преобладават малки тухлени кооперации и еднофамилни къщи и има много тревни площи и просторни междублокови площадки. Сградите са в добро състояние, в т.ч. и старите строежи. По-големите сгради са високи ЕПК, които също са в идеално състояние, а в източния край има и няколко стари панелни блока. Един от най-китните софийски квартали – пълен със зеленина, дворчета, дървета. Ниски и уютни сгради, тишина и спокойствие правят квартала е един от най-предпочитаните места за живеене поради комуникативното си разположение и отличната жизнена среда, за което говори и разполагането на седем посолства тук. Показателен е фактът, че търсенето на жилища тук далеч надвишава предлагането. Кварталът се смята за местоживеене на състоятелни хора. Жителите могат да ползват 8 автобусни и 4 тролейбусни линии, а метростанция Жолио Кюри е в югозападния край на квартала.

Илинден

Илинден граничи със Света Троица на север, със Зона Б-18 на изток, с Разсадника-Коньовица на юг и със Западен парк на запад. В квартала е застъпено както монолитното, така и панелното строителство – част от блоковете в комплекса са строени още в средата на 40-те години на миналия век и представляват 2-4 етажни тухлени блокчета. На същата възраст са и еднотипните къщички, строени по протежение ул. Найчо Цанов. Вътрешността на квартала е разположена далеч от големите транспортни артерии, няма екологични проблеми, тихо е и въздухът не е замърсен. Голямо предимство на квартала е възможността да се използва столичното метро с двете му метростанции Вардар и Константин Величков, разположени в двата му края. За предвижване от и към квартала  могат да се използват пет трамвайни и четири автобусни линии.

Илиянци

Най-северният квартал на София Илиянци съществува от 1576, но 400 години по-късно става един от кварталите на столицата. Името на квартала идва от манастира Свети Илия. На изток и север тече река Какач, а след нея се намира Северния парк. На север е Требич, на изток – Бенковски, а на юг – Свобода. Районът е застроен предимно с административни и производствени сгради, складови бази и халета. Тук се намира и един от големите търговски центрове – стоков базар Илиянци, както и производства на фирми като Астера, Софарма, Арома, Елпром, Хюндай Хеви Индъстрис, ММТ Инженеринг, Вайспрофил. Жилищната част е вляво от бул.Рожен и е застроена с едно и двуфамилни жилищни сгради, като според приетия градоустройствен план е предвидено застрояване с още 60 нискоетажни жилищни сгради. На територията на квартала е и стадион Локомотив. Кварталът се обслужва от две трамвайни и седем автобусни линии.

Княжево

Княжево се намира се на изхода на града в посока към югозападната част на страната, между булевардите Цар Борис III, Никола Петков и квартал Горна баня, като при бул. Цар Борис III е разположен двустранно на булеварда до подножието на Витоша. Западната част на Княжево лежи на склона на Люлин планина, където Владайската река разделя двете планини. Името на селището в миналото се е променяло неколкократно – през дадени периоди се е наричало Лешница или Елешница, по-късно го преименували на Клисура, а от втората половина на XVI век и до освобождението на България от турско робство селото се казвало Бали ефенди. Името Княжево получава през 1881 г. в чест на Александър Батенберг. Като самостоятелна община се отделило и съществувало до 1938 г., а като квартал на София става на 26 април 1958 г Кварталът е застроен предимно с еднофамилни къщи, вили и малки кооперации. Разположението му в близост до планината и бързата връзка с центъра на града по бул. Цар Борис ІІІ го нареждат сред предпочитаните места за живеене в столицата. Княжево е известно с термалните минерални извори – пет на брой. Те се намират в центъра на квартала на десния бряг на Владайската река. Температурата на минералната вода при изворите е различна.

Красна поляна

Красна поляна е един от старите и озеленени квартали на София, намиращ се в близост до централната градска част – на 1,5 км. от идеалния център. Кварталът е възникнал в началото на ХХ в., а името Красна поляна е предложено през 1913 г. от Иван Вазов. Заселването му започва към 1909 – 1910 г., на полето, на запад от квартал Коньовица; на север граничи със Западен парк, на изток с Разсадника-Коньовица и ж.к. Сердика, Зона Б-5, а на запад е Факултета. Старата част на Красна поляна е застроена предимно с къщи, построени през 20-те и 30-те години, тухлени четириетажни блокови кооперации, построени по времето на Втората световна война и началото на 50-те години, и масивни жилищни сгради, построени през 70-те и 80-те години на миналия век. Транспортната комуникация на Красна поляна с всички части на София е една от добрите – през квартала минават 6 автобусни и 2 трамвайни линии, в близост се намират и метростанция. На територията на квартала са разположени бившите виетнамски общежития, населени сега с ромско население, което създава понякога проблеми на живущите наоколо.

Красно село

Красно село се намира се в югозападната част на София. Основна транспортна артерия, която разделя квартала в посока север-юг е бул. Цар Борис III, а друг основен булевард – Гоце Делчев разделя квартала в посока изток-запад. Територията на днешния квартал е парцелирана от общината през 1914 година, след което започва неговото заселване. По това време и преди началото на Втората световна война Красно село се урбанизира бързо и много семейства на бежанци се установяват в тогава сателитния квартал на София. За района е характерно по-старото, монолитно строителство, в периода след 1970 година, и ЕПК строителството — след 1980 година. Новото строителство в района е съсредоточено около ул. Княгиня Клементина, ул. Хубча и ул. Царица Елеонора. Строят се предимно малки кооперации, които обновяват и модернизират района. Кварталът има много добре изградена инфраструктура и се обслужва транспортно от две трамвайни, две тролейбусни и 8 автобусни линии.

Крива река

Крива река е квартал  между булевардите Ген. Е. И. Тотлебен, Пенчо Славейков, Витоша, България и Акад. Иван Евст. Гешов. Името му идва от преминаващата наблизо Крива река, както е по-известна Боянската река в долното си течение. По-голямата част от площта му е заета от Медицинска Академия и Военната болница, заради което по принцип е наричан така, а официалното му име е малко известно извън живущите в него. Иначе като цяло инфраструктурата е много добра, както и местоположението на квартала. Скоро ще се свърже с третата линия на метрото. Населен е с много медицински кадри, предвид лечебните заведения на неговата територия.

Кръстова вада

Кръстова вада е един от най-новите южни квартали на София. Северно от него се намират Хладилника и Южния парк, на запад Манастирски ливади, на изток Витоша, а на юг граничи с Околовръстното шосе. През Кръстова вада минава един от главните булеварди на столицата, бул. Черни връх, който свързва квартала с центъра на града. Кварталът се обслужва от няколко автобусни линии, а наблизо е последната спирка метростанция Витоша на втория лъч на метрото. Преобладаващите сгради са нови, има няколко новопостроени жилищни комплекси, в т.ч. затворени комплекси с контролиран достъп и комфортна жилищна среда. Основните проблеми в квартала се изразяват в почти пълната липса на канализация, лошото състояние на пътните настилки и недостатъчно търговски обекти.

Лагерът

Лагерът е квартал, обхващаш територия от 89,9 хектара, разположена между булевардите бул. Цар Борис III и бул. Акад. Иван Евстатиев Гешов, както и ул. Житница на югозапад, и Северозападната промишлена зона. В югоизточна посока граничи с Хиподрума през бул. Цар Борис III, на югозапад – със Славия, а на северозапад с Красна поляна. Името си кварталът получава от съществувалия на неговата територия военен лагер. През 20-те години на 20-ти век се оформя като квартал и се заселват бежанци от Добруджа. Лагерът е характерен със старо, нискоетажно строителство и ЕПК строителство от 80 те години. През последните години има и ново строителство, което е съсредоточено около бул. Акад. Иван Гешов, ул. Мъглен, ул. Смолянска. Повечето по-стари тухлени кооперации са по средата на квартала, като апартаментите в тях са с много добро разпределение и по нищо не отстъпват на жилищата ново строителство. Те са и едни от най-предпочитаните имоти от клиенти, решили да си купят дом в тази част на столицата.

Левски

Квартал Левски е един от новите жилищни райони, който се намира в североизточната част на столицата. Граничи със Сухата река на запад и с булевард Ботевградско шосе на юг. Кварталът се състои от три части – Левски В, Левски Г и Левски – стара част, разделени от от бул. Владимир Вазов. В стара част кварталът е застроен със стари тухлени еднофамилни къщи, строени преди 1989 г., а в зоните В и Г — с панелни блокове, строени през втората половина на 80-те и началото на 90-те години. Левски е един от жилищните квартали на столицата с бързи  транспортни връзки до централната градска част. Зелените площи в новите части на квартала са сравнително по-малко, защото застрояването му е правено върху полски земи, които не са били залесени.

Лозенец

Квартал Лозенец е разположен непосредствено на юг от центъра на града и има предимно жилищен характер, като на запад граничи с Южния парк, а на изток с Борисовата градина. Кварталът има характерен релеф с две обособени части – Долен Лозенец и Горен Лозенец. Северната част е разположена по-ниско на нивото на Перловската река, докато южната част е 60-70 метра по-високо, като между тях се намира склон с терасирани застроени терени и стръмни улици. До началото на XX век днешният квартал Лозенец е извънградска местност, разположена непосредствено на юг от границите на град София и заета от лазя и градини. В самия център на квартала, над бул. Свети Наум, е правителствената резиденция Лозенец. Значителна част от територията на района е заета от нискоетажни жилищни сгради сред дървесна и храстовидна растителност, като едно- и двуетажни къщи сред дворни пространства се редуват с три- до пететажни кооперации. Кварталът се смята за местоживеене на състоятелни хора, което определя и цените на имотите тук. Обслужва се транспортно от три трамвайни и четири автобусни линии, а в северозападния си край и от метро.

Люлин

Люлин – един емблематичен за столицата квартал, 90% от който се състои от панелни блокове, а по брой на жители може да се приеме за най-големия квартал на София, равносилно на петия по големина град в България. ЕПК-блокове също има почти във всички части на квартала Жилищният комплекс е разделен на 10 микрорайона и изгубването в него е почти сигурно, ако нямаш карта или не следиш номерацията на блоковете, първата цифра на които носи номера на съответния микрорайон. И като всеки друг град, ако се сетиш, че трябва да купиш нещо – можеш да се отбиеш буквално навсякъде. Има люлинчани, които с гордост разказват, че от години не са излизали от квартала. То често няма и за какво – все пак в десетте микрорайона на Люлин има безброй кръчми, няколко пицарии, дискотека, всички видове хипермаркети и десетки сервизи. Люлин е разположен в северозападната част на София. Западно от квартала е околовръстният път и кв. Филиповци. Северно от комплекса е разположен квартал Обеля. На североизток от квартала, отвъд бул. Европа е Модерно предградие. На югоизток е Западен парк – един от големите градски паркове. Новото строителство е съсредоточено предимно в микрорайоните, през които минава Столичното метро и около центъра на комплекса. Стари тухлени блокове, строени преди 1990 г., се срещат изключително рядко. В Люлин с различен брой линии са представени всички видове обществен транспорт, функциониращи в момента в София: три метростанции от първия лъч на метрото, една трамвайна, две тролейбусни и 12 автобусни линии. Образователната система е разпределена на териториален принцип по микрорайони и включва 11 обединени детски заведения, 4 целодневни градини и 12 училища. Тук се намира един от най-големите кооперативни пазари в столицата, като мястото му се приема за неофициален център на жилищния квартал, наред с множество заведения за бързо хранене, кафенета, дискотека и супермаркет.

Малашевци

Ма̀лашевци е квартал в североизточната част на София, присъединен към града през 1961 година. Квартал Малашевци граничи на югоизток с Хаджи Димитър, а на север с Орландовци. В квартала преобладават фамилните къщи, има и няколко панелни блока. В Малашевци е и едно от най-големите гробища в София – гробищен парк Малашевци, както и големия пазар на антики и вещи втора употреба, наречен битак.

Малинова долина

Кварталът е разположен в южната част на София, далеч от градския шум и е в близост до Американски колеж. Намира се на запад от Младост-4, на юг граничи с Околовръстния път. През квартала минава бул. Св. Климент Охридски, като от двете му страни в близост до кв. Дървеница има много складове, малки производствени помещения и офис сгради. На 10 мин. от квартала се намира Бизнес парк София и различни околните офисиМалинова долина е един от скъпите квартали на София – е застроен основно с еднофамилни къщи, тъй като е бил предвиден за вилна зона. В квартала обаче няма никакви училища, здравни заведения или детски градини. Удобен достъп до центъра на София е единствено бул. Драган Цанков. Очаква се Малинова долина да изживее малка строителна революция – има няколко обявени големи проекта и се предлагат над 100 парцела за жилищно строителство.

Манастирски ливади

Манастирски ливади е квартал в южната част на София, разположен близо до Витоша. Намира се от двете страни на бул. България, преди Околовръстното шосе. На запад граничи с бул. Братя Бъкстон, на север граничи с ул. Тодор Каблешков, на изток с кв. Кръстова вада, а на юг с Околовръстния път. Западната част на квартала е гъсто застроена, и продължава да се застроява с нови жилищни сгради. Кварталът е един от най-бързоразвиващите се райони на София. Манастирски ливади се намира в удобна близост до центъра на София и се обслужва от една от най-бързите пътни артерии на столицата – бул. България. Разположението на Манастирски ливади близо до Витоша и до престижните жилищни квартали Бояна, Драгалевци и Киноцентър от една страна, и близостта на квартала до центъра на София – 15 минути път с кола – от друга, го правят едно от предпочитаните места за живеене. Въпреки сравнително доброто си местоположение Манастирски ливади има славата на един лошо проектиран и недобре изпълнен квартал. Основният проблем е презастрояването и недостатъчната инфраструктура, липсата на развлекателни зони, паркове, училища, градини, неосветени улици, липсващи тротоари и т.н. Пътищата и инфраструктурата като цяло са далеч от средния за столицата стандарт. Не са малко сградите, които са обречени да стоят празни поне две-три години. И дори да попаднете на проект с модерна архитектура, качествено изпълнение и добре оформено пространство, в близките пет години ще сте обречени да минавате през разкопани, лоши улици, които на места приличат на черен коларски път. Кварталът няма подробен устройствен план, което позволи на десетки инвеститори да заобикалят закона и да правят каквото си поискат. С неспиращото му разширяване с нови и нови кооперации в него живеят над 5 хил. души, с всичко на всичко две улици, през които да влизат и излизат с автомобилите си и два и половина пешеходни маршрута, водещи до спирките на градския транспорт, а местата за отдих и единствените налични детски площадки са тези в съседния квартал Гоце Делчев. Това е един от южните софийски квартали, разположен в близост до Витоша и имащ слава на скъп квартал. Името му веднага би ви накарало да си помислите, че в тази част на столицата има и ливади и манастири, на вместо цветя и дръвчета обаче, тук блоковете никнат като същински гъбки. Със създаването си Манастирски ливади моментално привлече новобогаташите с по-скромни доходи, които в бума на кредитната експанзия преди финансовата криза инвестираха масово в апартаменти в района. Впоследствие голяма част от тях изпиха по една студена вода, защото през следващите години квартал имаше, но улици – не.

Младост

Младост е разположен в югоизточната част на София на площ от около 1 700 хектара и заема около 10% от територията на града. Той е сред най-модерните и бързо развиващи се квартали в София. В него е и разположен най-големият бизнес комплекс в Източна Европа – Бизнес парк София. На запад районът граничи с Дървеница и Мусагеница, на юг – с местността Камбаните и с Околовръстния път. Югоизточната част на Младост отстои на около 2 – 3 километра от Горубляне, а на север граничи с бул.Цариградско шосе, Дружба и Полигона. До началото на 90-те години на миналия век жилищни сгради са строени като панелни, както и ЕПК. От началото на 90-те години новопостроените сгради са монолитно строителство, като техният брой постоянно се увеличава. Квартал Младост е разделен на 5 микрайона: Младост-1, Младост-1А, Младост-2, Младост-3 и Младост-4. Транспортното обслужване на Младост се осъществява от градския метрополитен, както и от автобусен и тролейбусен транспорт. В квартала има два пазара, множество магазини и големи търговски вериги, бензиностанции, училища, детски градини, болници и ДКЦ.

Модерно предградие

На юг кварталът граничи с 8-ми, 9-ти и 10-ти микрорайон на ж.к. Люлин, като границата между двата квартала е бул. Сливница – една от най-големите пътни артерии, осигуряваща бързо придвижване до центъра. На запад се простира до бул. Панчо Владигеров. На север граничи с гробищен парк Бакърена фабрика, Връбница 1, Надежда 3 и Надежда 1, а на изток – със Захарна фабрика. Застрояването на квартала започва през 1914 година, като население живее предимно в къщи. Има и панелни блокове, строени в началото и средата на 90-те години. В квартала има проблеми с канализацията. На кръстовището на бул. Сливница и бул. Панчо Владигеров/ул. Обелско шосе е разположена метростанция Сливница, чрез която жителите на квартала могат бързо да стигнат до центъра на София.

Мусагеница

Мусагеница е в югоизточната част на София, като на югоизток граничи с Дървеница, на североизток с Дървенишката река и бул. Цариградско шосе, на северозапад с бул.Д-р Г. М. Димитров, а на югозапад с булевардите Свети Климент Охридски и бул. Проф. Марко Семов. В съседства се намират кварталите Младост 1, Дървеница, Студентски град и Изток. Мусагеница е изключително спокоен квартал, с големи междублокови озеленени пространства, което го прави един от предпочитаните. Изграден е предимно от панелни блокове, строени между 1970-1985 год. и затова зелените площи са повече в сравнение с останалите панелни комплекси в столицата. Преобладават панелните осем етажни блокове с външни балкони и по-високи тип ЕПК. През последните години в южната част на комплекса откъм Окръжна болница са построени няколко тухлени кооперации. Транспортното обслужване включва всички видове обществен транспорт – метро, трамваи, тролейбуси и автобуси.

Надежда

Един от най-старите квартали в София, чиято история започва с това, че през далечната 1906 той е бил просто една махала, след това село и през 1936 вече се превръща в квартал. Името е дадено от първите заселници в чест на най-малката сестра на Цар Борис III – княгиня Надежда. Той е един от по-големите квартали на столицата и се намира в северозападната й част. От източната си страна кварталът граничи с Толстой, от северната страна граничи със Свобода, Илиянци и със Северният парк, на запад с Обеля. Надежда е далеч от центъра, но вече чрез метрото се свързва изключително добре с него. Комплексът е разположен на площ от 19 300 дка, има над 80 000 души население и четири микрорайона.Мястото стана много комуникативно без да е загубило предимствата си – зелени площи, спокойни улици, особено в по-вътрешните части с много дървета. Наблизо са Северен парк и стадион Локомотив. Районът има добра инфраструктура, строителството е предимно панелно, има и ЕПК и ново тухлено строителство, но последното е твърде ограничено. Транспортното обслужване освен метро, включва няколко автобусни линии и една трамвайна за един от микрорайоните.

Обеля

Обеля е от едната страна на Северен парк – един квартал подобен на Надежда, но по-малък и с повече къщи, отколкото блокове. През 1961 е обявен за квартал на София и постепенно добива облика, който има и до днес. Има площ от 94 хектара, население от около 20 хил. души и е на 8 километра северозападно по въздушна линия от центъра на София. Граничи с кв. Модерно предградие на юг и с Връбница на изток, на север се простира до северната жп линия на столицата. В района няма промишлени предприятия и затова няма особени проблеми с околната среда. Наблизо не минават големи транспортни магистрали с натоварено движение. Едно от предимствата на жилищните сгради е спокойствието, далеч от големия градски шум. Застроен е предимно с големи еднофамилни къщи, както и с панелни блокове с етажност от 3 до 9 етажа, както и с по-високи ЕПК блокове с етажност до 16 етажа. Жилищните сгради все още не са амортизирани както в други подобни комплекси, изграждани преди 40 – 50 години, но между блоковете няма много зелени площи. Кварталът се обслужва от метро, една трамвайна и няколко автобусни линии.

Оборище

Оборище обхваща част от центъра на София между бул. Сливница, бул. Д. Николаев, бул. Ситняково, ул. Хан Омуртаг, ул. Шипка, ул. Париж, ул. Московска и е разположен на площ от 3070 дка. След Освобождението бързо развиващият се град превръща квартал Оборище в една от най-престижните части на столицата. В достолепни къщи, строени от индустриалния, търговски, политически и културен елит на страната, се е ковяла политика и икономика, повлияла върху целия живот на България. Примерът от миналото е последван и от комунистическата върхушка и така Оборище се обособява като предпочитано място за живеене на силните на деня, все едно към коя историческа епоха принадлежат. Кварталът се характеризира с аристократични сгради, строени преди Втората световна война, както и монолитни кооперации от 70-те години на миналия век. През последните години, са построени и няколко нови луксозни офисни и жилищни сгради. В центъра му е разположена Докторската градина. Кварталът е тих и спокоен, изключая улица Шипка, по които минава маршрут на градския автотранспорт. Кварталът разполага с 477 декара паркове и градини, учебни и детски заведения, болници и поликлиники, посолства, театри, култови и административни сгради. Това е най-скъпият в имотно отношение квартал в София.

Овча купел 

Името на квартала е свързано с термална вода, която бликнала след земетресение през 1858 г, когато овцете газели и пасели из мочурливите ливади откъдето дошло и името – буквално овча къпалня. По-късно водата е каптирана и е построена баня, която функционира до началото на 80-те години. В близост до нея е построена и болница за рехабилитация. Кварталът е имал статут на курортна местност. Балнеокомплексът е в непосредствена близост до Владайска река от западната страна на квартала, докато спортният комплекс Славия е от източната. Кварталът се разраства в западна посока, като изграденият през социализма жилищен комплекс приема същото името за двете си части – Овча купел 1 и 2 и е застроен с панелни жилищни сгради, както и с блокове, построени по система едроплощен кофраж. Намира се на около 6 км от центъра на града и ще се развива като интересен район заради четирите станции на третия лъч на метрото, които ще бъдат готови до есента на 2019 г. Кварталът граничи със Славия на изток и с Горна баня на запад. Близостта му до големите булеварди и бързи връзки с центъра на София също го правят привлекателен. Четири автобусни и две трамвайни линии обслужват транспорта в квартала, който има и комуникационни връзки с околовръстното шосе.

Орландовци

Кварталът е в североизточната част на града и е разположен между Малашевци на югоизток и Илиянци на северозапад. До 1961 година, когато е присъединен към града, Орландовци е самостоятелно село. На неговата територия са разположени Централните софийски гробища. На югозапад граничи с бул. Първа българска армия, който го разделя от широкия център на града, Централната ЖП и Автогара на София. На югоизток граничи с Малашевци и Хаджи Димитър, а на север ул.Константин Преславски го дели от квартал Бенковски. Това е един от най-старите квартали на София, застроен предимно с еднофамилни къщи и само няколко панелни блока. Има и ромско население, обитаващо често незаконни постройки. Изключително озеленен, тих и  спокоен с много перспективи за застрояване на нови, тухлени кооперации и офис сгради, Три трамвайни и десет автобусни линии обслужват транспортно квартала.

Павлово

Макар и по-отдалечен в посока юг от центъра на града, този квартал може да осигури тишина, спокойствие и усещане, че сте извън София. Близо е до планината и е много зелен – крие многобройни възможности за разходки, тих и не е пренаселен. Кварталът граничи с бул. Цар Борис III на северозапад, с бул. Никола Петков (Околовръстен път) на юг, и с бул. Братя Бъкстон на изток. За квартала е характерно ниското строителство, къщи и малки кооперации. В последните години се застроява активно, като другите части на София. Въпреки че е отдалечен от центъра на град София, квартал Павлово има добре изградена инфраструктура. Улиците са асфалтирани и поддържани. Транспортните връзка са три трамвайни и пет автобусни линии.

Подуяне

Подуяне или Подуене е един от първите квартали на София. Намира се северно от квартал Редута, южно от жк Сухата река, северозападно от квартал Христо Ботев и западно от квартал Васил Левски. В близост се намира парк Оборище и булевардите Мадрид, Ботевградско шосе и Ситняково. Подуяне е един от първите квартали на София, присъединен официално на 1 януари 1891 г. с Княжески указ на Фердинанд I от 16 март 1891 същата година. Кварталът е опасан от железопътни линии от почти всички страни.  Поради близостта си до центъра и удобните комуникации, които предлагат булевардите Владимир Вазов и Ботевградско шосе кварталът се налага като предпочитано място за инвеститорите в жилищно строителство. Новите строежи обхващат главните булеварди в квартала и кръстовището на пл. Пирдоп. Строят се от 6 до 8-етажни жилищни сгради с търговски обекти в партерните нива. Постройките са в хармония с околното застрояване и оформят малки вътрешни квартали.

Разсадника-Коньовица

Разсадника-Коньовица е квартал в западната част на София, на десет минути с градския транспорт от центъра на града. Кварталът е добре устроен с достатъчно зелени площи и добри комуникации. На север граничи с бул. Ал. Стамболийски и Илинден, на изток с бул. Константин Величков (Зона Б-19), на юг със Сердика и Владайска река, а на запад с бул. Вардар (Красна поляна 1). В квартала преобладава панелното строителство. Има няколко категории сгради – стари панелни блокове, тухлени сгради, по-нови панелни сгради, блокове ЕПК, както и модерни кооперации от тухла, построени през последните десетина години. Разсадника е един от най-зелените квартали в столицата. В югоизточната му част се намира паркът Св. Св. Петър и Павел и църква със същото име.

Редута

Редута е един от онези квартали, които хем са близо до центъра, хем всъщност са достатъчно отдалечени от него, така че да ти е спокойно и тихо. През 1856 година, непосредствено след Кримската война, в него е построен форт с батарея с цел отбраняване на София. В началото на ХХ век този квартал е представлявал обширен хълм с много ливади, скоро след това обаче започва да се заселва, построяват се блокове и постепенно добива вида, който има и до днес. На север граничи с Подуене, на юг с Гео Милев и на изток със Слатина. Интересен факт за квартала е, че под самия него се намира огромен бункер. Той е бил използван за последно при бомбардировките през Втората световна война.

Света Троица

Света Троица е разположен в западната централна част на град София. На юг кварталът граничи с Илинден, на изток с Банишора и Зона Б-18, на североизток с Фондови жилища, на северозапад със Захарна фабрика и на запад с квартал Гевгелийски. Големите пътни артерии са бул. Сливница, бул. Константин Величков и ул. Габрово. Кварталът е основан през 20-те години на миналия век от българи бежанци от Македония, предимно от град Дойран. В югоизточната му част се намира паркът Св. Св. Петър и Павел и църква със същото име. Света Троица е добре подреден и има много зеленина в междублоковите пространства, а строителството е представено от панелни блокове от края на 1960-те до края на 1980-те години, ЕПК блоковете групирани по 3-4 и пръснати в различните краища на квартала по бул. Сливница и по малките улици. Стари тухлени блокове от 1960-те години има в близост до парка и до бул. Константин Величков. Строителството на нови тухлени кооперации сега се развива съобразно транспортната инфраструктура.

Симеоново

Възникнал преди векове, днес Симеоново се превръща в скъпата вилна зона на столицата. В близост е до кабинковия лифт Симеоново-Алеко. Околовръстният път на север от квартала предоставя удобни връзки с центъра и други райони на града. До 1961 година, когато е присъединен към града, Симеоново е отделно село. Възникнал преди векове, с годините се превръща в скъпа вилна зона на столицата. Комуникативността му с центъра на града и планината Витоша, както и отличната панорама го правят изключително атрактивен за живеене и предпочитан за средите на бизнес-елита и хората с висок социален статус. В квартала има изградени предимно луксозни еднофамилни къщи и вили с просторни дворове, както и кокетни семейни хотели. Има и няколко затворени комплекса в експлоатация и в строеж. Части от квартала обаче са без канализационна система и се ползват септични ями.Транспортните връзки са само две автобусни линии, но с откриване на разширението на метрото до Бизнес парка времето на пътуване до центъра са съкращава рязко.

Славия

Квартал Славия се намира в югозападните райони на София. На североизток от него е разположен Лагера, а на юг Красно село. В източната си част кварталът граничи с бул. Цар Борис III, на югозапад с парк, който достига до бул. Овча купел и стадион Славия, а на североизток с ул. Житница. Това е един от старите квартали на София, за който е характерно ниското тухлено строителство от 60-те години и монолитното строителство от 80-те години. Междублоковото пространство е поддържано с много зеленина. Основната транспортна артерия е бул. Цар Борис ІІІ, по протежението на който са разположени множество жилищни блокове. На север от комплекса се намират гаража на градския транспорт Земляне, конно-спортната база Хан Аспарух и закритият спортен комплекс Славия.

Слатина

Слатина е квартал на София намиращ се между Гео Милев, Редута и Христо Ботев. Разстоянието до центъра на София от Слатина е сравнително малко. В близост до квартала са гара Подуяне и летище София. Има много паркове и градинки за разходки и отдих както и много места за забавления. До 1961 година Слатина е село, разположено на изток от София, като с указ от 9 ноември същата година то е слято със София. На територията на квартала се намира зала Фестивална, стадион Академик, а в близост и стадион Георги Аспарухов. Жилищните сгради в 65% са тухлени или ЕПК.. Кварталът е сравнително спокоен, засега не е съвсем презастроен, с големи междублокови пространства и места за паркиране. Един добър квартал за живеене в София.

Стрелбище

Стрелбище е квартал на София, разположен е в южната част на града, в т.нар. широк център. Граничи на изток с бул. П. Ю. Тодоров и Южния парк и пазара Иван Вазов, на юг с бул. Гоце Делчев, а в северозападна посока с бул. България. Наречен е така, защото тук са били стрелбищата на войниците от Първи и Шести пехотен полк. В архитектурно отношение кварталът е съчетание от панелно, тухлено, ЕПК и модерно строителство. Стрелбище е един от най-комуникативните квартали в София, свързан с трамваи, тролейбуси и автобуси.

Студентски град

Студентски град е в югоизточната част на София и граничи с кварталите Дианабад, Дървеница, Витоша и Малинова долина. Намира се в полите на Витоша и е проектиран от начало като студентско градче, с изградени десетки многоетажни общежития, за задоволяване жилищните нужди на студентите от софийските висши училища. Днес, освен дом за хиляди студенти, районът е и територия, на която се намират шест престижни висши учебни заведения, четири от които са национални. През последните години Студентски град изживява истински строителен бум с появата на нови жилищни, търговски, спортни и бизнес центрове. Освен с типичните за повечето квартали в София проблеми с липсата на места за паркиране, Студентски град с многобройните си заведения наподобява увеселително градче. Изобщо цялостното настроение е на курортно градче и отсъствието на книжарници, но изобилието от капанчета, барове и дискотеки доказва тази теория Въпреки това се превръща във все по-предпочитано място за живеене на млади семейства, особено в своята южна част – около Зимния дворец, Национална спортна академия и семейните общежития. В района съществуват отлични условия за спорт, релакс, разходка, забавления и др. Двете многофункционални зали Христо Ботев и Зимен дворец на спорта са домакини на редица събития през годината. Кварталът се намира в един от районите на столицата със запазени относително голям процент зелени площи и чист въздух и тук не се предвижда изграждане на промишлени предприятия. Сравнително добрата инфраструктура и лесният достъп до останалите части на София са едни от благоприятните фактори, но засиленото жилищно строителство не съдейства за запазване на статута на района и за повишаване на престижа му като университетски център.

Сухата река

Сухата река се намира на североизток от центъра на гр. София и граничи с Хаджи Димитър и Стефан Караджа на запад и северозапад, на изток – с бул. Ботевградско шосе, а на север с квартал Левски В. На юг е квартал Редута. Основните връзки с центъра се осъществяват посредством трамвайна, автобусни и тролейбусна линия. Блоковете са панелни и ЕПК. Има няколко детски градини и училища; пазар; парк; обширни пространства между блоковете; тук се намира стадион Георги Аспарухов, а до центъра се стига за броени минути, дори при задръстване.

Факултета

Факултета, а на местното шопско наречие Факултето, е квартал в западната част на София. Намира се северно от квартал Барите, южно от Западен парк, западно от Красна поляна и източно от Суходол. Факултета е известен като ромското гето на София и с население от 50 000 жители е кварталът е с почти 20% безработицата. Причините за тези мащаби на безработицата сред ромите са преди всичко липсата на образование и закриването на много от промишлените предприятия в София. Кварталът е социално изолиран от града и в него се оформят затворени общества, което рефлектира на градската среда. Тук липсват основни елементи на обществените пространства – площади, градини и детски площадки. Квартал Факултета е кръстен на Селскостопанската академия, основана през 1961 г., също така известна като Аграрния факултет. Кварталът има бърз достъп до центъра.

Хаджи Димитър

Хаджи Димитър е сред най-старите квартали на София. По време на социализма след разрушаването на част от малките къщи се превръща в жилищен комплекс. Архитектурата на Хаджи Димитър е една невероятна смесица от ново и старо; ниски къщички и 16-етажни блокове; обширни асфалтирани улици и зелени полянки, а по средата на тази мозайка, точно в центъра на квартала, се намира паметникът на Хаджи Димитър. Старото включва еднофамилни къщи, ниски тухлени, 6-, 7- , 8-етажни блокове. На север е Малашевци, на изток Стефан Караджа, на юг Подуяне, на запад Орландовци. Добре развит квартал, намиращ се в североизточната част на столицата, а уникалната му близост до центъра позволява лесното и бързо придвижване до различни точки на града посредством тролейбуси. Разположен на няколко минути от столичния булевард Княз Александър Дондуков. В момента се изгражда третата линия на софийското метро, която ще минава през квартала.

Хиподрумът

Хиподрумът е добре благоустроен квартал в близост до центъра на гр. София – тих и с много зеленина, той е предпочитано място за живеене. В югоизточната си част граничи с бул. България, в югозападната с ул. Кюстендил, по западната му периферия е бул. Цар Борис III, а по протежението на североизточната му част е бул. Акад. Иван Гешов. За квартала е характерно ниско тухлено строителство от 1960-те години, монолитно строителство от 1980-те години и ЕПК строителство. Ново строителство в квартала започва от края на 1990-те години, и е предимно около площад Ручей и бул. България и в малко каре до бул. Цар Борис ІІІ. Хиподрумът има отлично изградена инфраструктура, която включва всички видове транспорт, осигуряващи бърза и лесна връзка с центъра. Предстояща е и връзка с третия лъч на метрото.

Хладилникът

Хладилникът е малък квартал на София, който граничи с квартал Лозенец на север, с Южния парк на запад, с кварталите Витоша и Кръстова вада на юг и с Ловен парк и Софийски зоопарк на изток. В миналото през квартала е минавала околовръстната железопътна линия на чието отклонение са били изградени големи хладилни складове, откъдето идва името на квартала. По-голямата част от територията на Хладилника е заета от промишлени, търговски и административни обекти. От средата на 90-те години започва изграждането на многоетажни жилищни сгради с голяма гъстота. Районът е разположен в близост с новото посолство на САЩ и Университетска болница Лозенец и цените на жилищата и офисите там достигат тези в квартал Лозенец. Както в повечето райони в София с интензивно строителство, пътната инфраструктура в района на Хладилника е крайно недостатъчна за нарасналото население, а по транспортните връзки с центъра на града и Околовръстния път тежките задръствания са ежедневие. Добра свързаност на квартала с останалата част на София е метрото.

Христо Ботев

Христо Ботев е квартал в близост до Ботевградско шосе и летище София. Населението му е смесено: българи и роми. В квартала е осъществен първият успешен проект за строеж на 11 блокчета с жилища за социално слаби. Изградена е инфраструктура, има магазини, кафенета, интернет-зала, басейн, средно училище по автотранспорт, детска градина, автосервизи, фризьорски салони. Интензивният трафик и трасетата на полетите на летище София предпоставят едно по-високо шумово натоварване на квартала. Позицията на квартала в града, както и обграждането му от практически непреодолими транспортни артерии и обекти правят жителите му изключително затворени и немобилни в рамките на града. Кварталът има три физически подхода, през които може да бъде достигнат. Това предполага трудно влизане и излизане от квартала – преминаване на потенциално опасно и отблъскващо пространство, каквито са ЖП прелеза, подлеза или моста.

Център

Имот в центъра – в много европейски градове този лукс е почти невъзможен, защото цените на имотите са непосилно високи, а животът там скъп. У нас все още е възможно да закупиш апартамент в центъра. Притежаването на такова жилище е наистина ценно и крие своите безспорни плюсове. Независимо дали ще живеете в апартамента, ще го отдавате под наем или някой ден ще го препродадете, имотите в центъра държат цената си и това винаги ще бъде така. И световният опит сочи, че дори в период на криза и срив на ценовите нива в цялата страна, най-елитните локации продължават да поскъпват, макар и не с такива темпове. Живеейки в централната част винаги ще сте близо до най-важните институции, служби, представителства, банки, магазини, заведения и каквато и работа да Ви се наложи, ще я свършите бързо. Тук почти не е необходимо да ползвате градски транспорт или кола – всичко е на една ръка разстояние и ходенето пеша почти винаги е най-лесният, бърз и удобен вариант за предвижване. От центъра тръгват или преминават през него всички важни градски пътни артерии. Ако сте любител на културата, това е мястото за вас – кина, концерти, театри, събития, изложби – почти целият културен живот е съсредоточен и се случва в центъра. Тук винаги има отворени заведения, магазини, аптеки. Центърът на София е богат на зелени площи – в сърцето на града има знакови градинки и паркове. Ако пък си падате по нощния живот или обичате да закъснявате, вечер няма да ви се налага постоянно да ползвате такси. Животът в центъра изглежда никога не спира – с изключение на дългите празници, когато почивните дни се сливат, както и през август. Тогава всичко замира, а хората и автомобилите са значително по-малко.

Масовото мнение на имотните посредници е, че след пет години ще се появяват единични имоти на пазара и притежанието на апартамент в центъра ще е рядка възможност. Разбира се, проблемът с паркирането тук остава много тежък. Въпреки платената синя и зелена зони, напливът на автомобили е огромен и създава невероятни проблеми на собственици на имоти тук, относно паркирането на техните автомобили. Освен това. жилищните сгради в центъра на София са стари и невинаги ремонтирани, повечето несанирани, обикновено 4-5 етажни без асансьор.

Яворов

Това е един от най-запазените и зелени софийски квартали, намиращ се в района между Цариградско шосе и Гео Милев. Считан е за първия жилищен комплекс в столицата. Сградите са ниски и изцяло старо строителство. Окончателното застрояване на комплекса започва през ранния социализъм и завършва през 1961 година. В годините на социализма, жилищната част на комплекса в горната му част носеше името Ленин. Кварталът е истинско бижу – сякаш се намирате в Борисовата градина, която е от другата страна на Цариградско шосе. Районът е много спокоен, пълно е с детски площадки и зеленина. Многогодишни дървета, липса на много автомобили и уютни алеи изолират този жилищен комплекс от градската шумотевица. Освен че в жилищния комплекс има множество зелени междублокови пространства и просторни апартаменти, там се намира и една важна държавна институция – Министерството на външните работи.

обратно горе