Затворен комплекс

Едно решение, което съчетава предимствата на къщата с апартамента представляват затворените жилищни комплекси, превърнали се преди време в хит на пазара на имоти. В световен мащаб затворени жилищни комплекси се обособяват за първи път след края на Втората световна война в САЩ. Малко по-късно те добиват популярност и в Западна Европа, а напоследък и в източноевропейските страни. Комплексите от затворен тип са разположени най-често в по-слабо населени райони в близост до главни пътни артерии. В тях се създава различна микросреда и се формира миниобщество, с което обитателите се идентифицират. Желаещите да имат имот в затворен комплекс търсят сигурност, екстри, удобства за семейството, уединение и сходен социален статус, но цените на жилищата тук са по-високи в сравнение с цените на повечето аналогични апартаменти ново строителство. 

Жилищните комплекси от затворен тип са някакво решение за изолация от заобикалящата мизерия, защото зад стените получаваш усещане за един съвършено различен свят, който не е реален за България. Обикновено изграждането на такъв комплекс става цялостно и едновременно за всички сгради в него, които получават една по-добра унифицирана визия и са с по-ниска плътност на застрояване и по-малка етажност. Те предлагат един добър стандарт, с доста предимства, екстри и обслужваща инфраструктура. Обикновено се намират далеч от центъра на града, в спокойни и тихи райони, разполагат с озеленено дворно пространство, обикновено често са с по-ниско строителство и приемливо отстояние между сградите, разполагат с детски площадки, катерушки, задължително имат видеонаблюдение на общите части, жива охрана, СОТ към всеки апартамент, окабеляване за телефон, кабелна или сателитна ТВ и интернет, редовно извозване на боклука, липса на кражби и престъпност. Някои по-луксозни комплекси включват и други екстри – барбекю, басейн, СПА център, фитнес, козметичен и фризьорски салон, детски център, частна детска градина или център за почасово гледане на деца и дори собствена пречиствателна станция за отпадните води и генератори за резервно елекрозахранване. Понеже не съществува някакъв стандарт за подобен комплекс, много от изброените екстри могат на практика да липсват. Предимство обаче е, че няма чужди хора, можеш да си пуснеш децата да играят навън без да ги наглеждаш всеки 2 минути, не влизат непроверени посетители. Изброените удобства си имат своята цена – за общите части се плаща: охрана, градинар, почистването, поддръжка на басейн, осветление на дворното пространство, някъде има и управител. Таксата варира, като в някои по-луксозни комплекси може да е доста висока. Затова преди да купите проверете разходите за тези удобства, които хич не са малки. Те зависят в немалка степен от големината на комплекса – колкото е по-малък, толкова таксата е по-висока и обратното Ако комплексът не се насели веднага, възниква проблемът с плащане на таксите на незакупените апартаменти. Съществуват и анахронизми от типа на 5-6 заградени високоетажни блока, наблъскани един до друг, с един басейн по средата за разкош, но обявени като затворен комплекс. Затова е важно колко голям е комплексът – колкото по-голям, толкова по-зле. Освен това колкото и добре да са уредени нещата, никога не можеш да знаеш, с какви хора ще имаш контакти като съседи, а в комплекс това е неизбежно и по-важно в сравнение с обикновен блок, където може дори и да не познаваш всички съседи. Затворените комплекси са създадени с идеята за съвършено миниобщество, в което човек и семейството му са ВИП, но не случайно казват, че хората, които живеят там обикновено са затворени и пълни с комплекси.

Или иначе казано, живееш в сравнително добре уредена среда и докато си в нея всичко изглежда хубаво, но в момента, в който напуснеш оградата, попадаш отново в българската реалност – тесни и задънени улички без тротоари, околни затворени комплекси, до които нямаш достъп, паркирани навсякъде коли плюс един не малък трафик, както и липсващ пряк и удобен път до най-близкия мол, ако има такъв. Съответно и децата са принудени да си играят само с деца от същия комплекс и те израстват в изолирана от реалния свят среда. В квартала обикновено няма детски градини или училища, нито удобен градски транспорт до тях и съответно всеки ден децата се водят и връщат от училище с кола. Лошо става ако не всички плащат сумите за поддръжка и тогава настъпва хаос. В комплекса не може да се правят ремонти без разрешение, не може да се правят купони след определен час, не можеш в двора да си садиш каквото си искаш, не може да имаш куче. Изобщо трябва да се внимава в тези затворени комплекси да не си затвориш парите.

Повечето затворени комплекси са ситуирани най-често в слабо населени квартали, инфраструктурата или е неразвита, или напълно липсва. Затова инвеститорите в повечето случаи се нагърбват с изграждането не само на инфраструктурата вътре в комплекса, но и за прокарване на ВиК, за довеждане на електричество и газ до комплекса, за изграждане на улична мрежа. Тези допълнително вложени средства увеличават цената на жилищата, но това са  услугите, които правят съответните комплекси по-привлекателни, но от друга костват допълнително не малко средства.

обратно горе